logo

  • "Сезоните" в живота на мъжа през младостта


    І. 17-22 г .- Криза на ранната възрастност.

    Тук юношата се прощава с детството и се опитва да направи някакви стъпки по пътя към реалното самоопределение; става прехода от множество Аз-образи към консолидиране на един Аз, цялостен и устремен към нова форма на съществуване – зрелостта. Тя е винаги вдъхновяваща, защото човек си представя независим свободен живот, без опека, без нормативни роли осъществявани по принуда. През първия преход 17-22 г. - става изработване на представата за идентичността в зрелостта.


    ІІ. 22-28 г.- Навлизане в света на възрастните и изграждане на първа стабилна жизнена структура. Мъжът преживява своите първи, твърди, професионални избори, отношение към любов, брак приятели, начин на живот. Задачите тук са - любов, работа, оформяне на мечтата, ролята на ментора;


    ІІІ. 28-33г. - Преходът на 30-те години.

    Мъжът преценява и коригира своите жизнени избори;


    ІV. 33-40г.-  Улягане

    Мъжът уляга, устройва се стабилно на мястото си, създава си положение в обществото, в което участва, придобива значимост, става старши, старае се да напредва, придобива авторитет и увереност в проявите си, става по-отговорен. Тук има две фази:
    ·    ранно улягане - мъжът създава своя стълба, предприятието;
    ·    мъжът става господар на себе си.

    Този период представлява едно своеобразно „закотвяне”. За да стане това, обаче, е необходимо решението на 4 значими задачи:


    1. Формиране на младежката мечта;
    2. Формиране на менторна връзка;
    3. Откриване на любимата жена;
    4. Формиране на професия.


    Мечтата е по-оформена от фантазията. Тя поражда вълнение жизненост, ентусиазъм в живота на младия човек. Обикновено той има представа за себе си в света на възрастните, има мечта за живота, който ще води като зрял преуспяващ ценен възрастен, господар на себе си. Каквато и да е мечтата му, той има за задача да й даде ясно определение и да намери начини да я изживее. Има голямо значение дали първата жизнена структура е в съответствие или вдъхновена от мечтата, или й противостои. Ако мечтата е откъсната от жизнените планове, тя просто може да умре, а заедно с нея и чувството за жизненост и смисъл. Човек може да бъде тласнат от живота в най-различни посоки, но този, който игнорира мечтата си в тази фаза от развитието си, рано или късно се налага да се справя с последствията от това. Този, който изгражда жизнената си структура около света и своята мечта, има по-голям шанс за лична удовлетвореност.
    Навлизайки в света на възрастните младият мъж има нужда да изгради нови и значими връзки: да скъса с авторитетната фигура на бащата и да преодолее емоционалната си зависимост от майката.
    Много е важно формирането на менторска връзка. Менторът е нещо средно между родител и приятел, учител и водач, съветник. Чрез тази връзка младият човек придобива по-голям авторитет и чувство за равностоен партньор. Тази връзка е необходима, за да не се изживее болезнено скъсването с бащата. Основна функция на ментора е да подкрепя мечтата на младия мъж, че ще постигне равностойно място в света на големите мъже. Тази връзка продължава 2-3 г. , най-много 10 г. , и завършва с конфликт или лоши чувства. Ако в този момент и двете страни запазят чувството си за дистанция и развиват способността си за равностойно партньорство, лошите чувства могат да бъдат избегнати.
    Любимата жена е тази, която трябва да подкрепи младия мъж, за да повярва той, че е нещо повече от това, което е. Измествайки фигурата на майката, тя трябва да бъде като добрата майка, да е снизходителна, да вярва, да не е много взискателна към резултатите. Но ако тя прави само това, създава потенциален проблем и за себе си и за него, защото през кризата в средата на живота, мъжът прави равносметка на постиженията си. Той се пита “Това ли е моята жена? Това ли исках от нея - да бъде майка и слугиня?” Мъжът спира да забелязва кога жената е тъжна, кога страда. И това игнориране провокира дисбаланс в междуличностните отношения.
    Четвъртият важен компонент от периода на ранната зрялост, за мъжа, е неговата професионална реализация. Тя не е задължително да бъде обвързана с мечтата му. Мъжете около тридесетгодишна възраст, са ангажирани с мисълта, как да се развиват в професията си, така че да са способни да се грижат за децата си и за стареещите им родители. Когато се реализират в тази сфера, мъжете обикновено разширяват своите интереси и са способни на по-голям хуманизъм, благотворителни жестове и др.


    V. 40 - 45 г.- Преход в средата на живота . Криза в средата на живота:

    Мъжът се пита какво е направил досега, какви са ценностите, които е реализирал, след осъществяване на предприятието и ставането на господар на себе си. Пита се какво е дал на другите и какво е получил, какво е дал на себе си - това е моментът на индивидуация - пълна преоценка и разочарование, ако човек е жертвал мечтата си или не я е включил в „предприятието”, не се е съобразил с нея и е функционирал само по посока на социалните си роли - трупал е само социални завоевания.Докато не се окаже на прага на 40-те и не започне да преосмисля своите избори от младостта: "Това ли е всичко, което от мене се иска да правя до края на живота си? Реализирах ли мечтата си? Жената, която стои до мене, ли желая и в бъдеще? Обичам ли работата си? Какво не осъществих за себе си и имам ли време да го реализирам?”. С тези въпроси, се характеризира, кризата на средната възраст.  Но тя е...друга тема
    Някои мъже преминават през този период, извършвайки съществена преоценка на живота си, разделят се с ценности, които са се оказали несъществени, с илюзиите си за себе си и света, което им помага да се възродят отново. Но преобразуването на илюзиите не означава пълно изгубване, защото това би означавало циничност, отчужденост и липса на вътрешна вяра.


    По теорията на Даниел Левинсън

     
  • Болестите като резултат от начина на мислене

    Хората винаги са търсели начин да се освободят от всички болести. Положени са огромни усилия за намиране на причините за болестите, както и за най-добрия начин за тяхното елиминиране. Медицината напредва, изобретяват се нови лекарства, нова медицинска техника, но някои стари болести си стоят непреодолими и дори се появяват нови невиждани досега.
    Автори като д-р Рюдигер Далке и д-р Едуард Бах въз основа на своите изследвания и практически опит стигат до извода, че чрез физическото си състояние и болестите нашето тяло показва начина ни на мислене и психичните ни настройки. Болестите са не просто резултат от взаимодействието на тялото ни с околната среда. Мислите и отношението ни към нея са тези, които определят дали ще се разболеем по определен начин или не.
    Когато мислите и психиката ни се намират в синхрон и баланс с околната среда, ние се намираме в благоприятно състояние, което характеризираме като здраве. Когато този баланс и синхрон се нарушат по някакъв начин, то стигаме до болестта. Същото се получава, когато нашите мисли и психика сами по себе си се намират в небалансирано състояние. Такава липса на баланс са, например, известните ни раздвоени състояния, неспособност да се вземе решение и чувството на неудовлетвореност.
    Връзката между симптомите на болестта и състоянието на психиката може да се проследи в двусмислията при описанието на симптомите. Нашият език е психосоматичен. Двусмислията показват, както характеристиките на симптомите, така и чисто човешки отношения и мисли към други хора и събития.

    Например, екземата и израза „изприщвам се от него” ни говорят, че кожните проблеми са свързани с изразяването или потискането на изразяването на агресия към друг човек или обект.

    Болките в стомаха и общоприетият израз „не мога да преглътна еди-какво” си показват невъзможността за приемане и изживяване на дадена ситуация.

    Сърдечните проблеми и изразите „боли ме сърцето за някого”, „той нарани сърцето ми” показват проблеми с разбирането на любовта и изразяването на любовта.


    Тази връзка е явна и при самите названия на болестите. Думата инсулт на английски означава обида, оскърбление, атака. Инсулт се получава обикновено в моменти на озлобление, обида, ярост, при липса на способност за прощаване.

    Главоболието означава и душевни главоболия.

    Запекът означава и запичане на отношенията, невъзможност да се отстъпи, да даде, за да може човек да се разбере с другите или да реши ситуацията.


    Ние можем да се заблуждаваме относно нашите мисли и душевно състояние, но болестите и техните симптоми ни принуждават да бъдем честни със себе си.

    Астмата ни може да се обостря при всяко наличие на прах или алерген, но недвусмислено показва нашата прикрита агресия към околните, за което свидетелства и начина, по който командваме всички вкъщи строго да се съобразяват с нашето състояние и така да попаднат под наша власт

    .
    Така болестите могат да послужат, за да ни покажат как трябва да променим начина си на мислене. Как да променим отношението си към света и хората, за да влезем в равновесие и хармония с тях. Ще направим симптомите, а съответно и болестта излишни, като допуснем в съзнанието си онова, което те искат да ни кажат.

    Божидар Зимников

     
  • Конкретни техники за самопомощ

    · Ако сте неуверен/а в себе си и се вълнувате прекомерно, е подходящо, примерно най-близките ви, да се посъветват с вас по важен за тях въпрос и да ви помолят за помощ. Опитвайки се да им помогнете, вие ще преодолеете неувереността си.

    · Когато имате преживяване за неуспех, може да преосмислите ситуацията според принципа: „И без това не ми се искаше”.

    · Ако се опитвате да повлиете на много развълнуван човек чрез уговаряне, няма да успеете, тъй като от информацията която му подавате, той е склонен да я възприема избирателно и едностранчиво. Когато човек е в състояние на силна възбуда, трябва да му се помогне да разреди емоцията си, като не се прекъсва и му се даде шанс да се изкаже докрай. Когато се наговори, неговата възбуда намалява и едва тогава може да му се въздейства отвън чрез разумни доводи.

    · Неблагоприятното въздействие на емоционалните претоварвания се усилва от физическата пасивност. Тоест, колкото по-напрегнат е бил денят ви, толкова по-голямо физическо натоварване, трябва да си осигурите в неговия край: „...страстта да се изгони в мускулите”. /И. П. Павлов/. Започне ли да се движи човек, и напрежението намалява.

    · За да се помогне на човек да преживее тежка загуба, трябва да се улесни формирането на нова доминанта у него, тоест той да се провокира да изпита ново силно вълнение. Например, известни са случаи, когато човек, който е имал невроза, вследствие на вътрешен конфликт, е оздравявал внезапно, ако се окаже пред лицето на реална физическа заплаха или ако тя е над негов близък човек.

    · За управляването на собствените чувства и тези на другите хора, е целесъобразно да се използват обходни маневри, самоотвличане на вниманието и превключването му върху други цели.

    · Тезата за „добрия плач” при преживяване на негативни емоции, може да бъде преосмислена. Плачът при страдание в малки дози помага, но когато нямате контрол над него, води до отчаяние и изчерпване на силите.

    · Когато сте тъжни, депресивни или объркани, добре ще ви се отразят развлеченията: четене, телевизия и кино, видеоигри и други забавни игри. Но имайте предвид, че прекомерното гледане на телевизия, е способно да задълбочи депресивното състояние.

    ·  „Когнитивно преструктуриране” / поглед върху нещата от различен ъгъл/. Парадоксално, но примерно пациенти с рак, се чувстват значително по-добре, ако мислят в парадигмата, че има болни в много по-тежко състояние от тяхното /”Не съм толкова зле-поне мога да вървя.”/. Ако човек се чувства подтиснат, сравняването със здрави и щастливи хора може да провокира влошаване на състоянието му.

    · Ефикасно средство срещу подтиснатото емоционално състояние е способността да се помага на други хора в нужда, например включването ви в доброволчески дейности.

    По материали от книгата "Елементи на практическата психология" на Р. Грановская

     
  • Две бързи техники за релаксация

     

    1. Психологическа техника-визуализация:  „Стресът отлита”

    Време: 5 мин.
    Принадлежности: Стол или легло
    Техника: Този метод на самовнушение е особено ефикасен, ако не можете да заспите поради мисли за грижите, които постоянно се въртят в ума ви

    Метод:
    Стъпка 1

    Легнете по гръб или седнете удобно, без да кръстосвате ръцете и краката, със стъпала, опрени здраво на пода.


    Стъпка 2

    Представете си, че държите в ръката си връзка балони с изпуснат въздух. Представете си проблемите, които ви тормозят и им поставете подходящ етикет или име, напр. „финансови затруднения”, „работа”, „конкретен човек”, „конфликт с някого” и т.н.


    Стъпка 3

    Представете си, че надувате първия балон и вкарвате в него всичките си безспокойства, породени от определения проблем. Предсавете си етикета, ясно изписан върху балона, който расте пред очите ви при вкарването на въздуха. След като прецените, че всичките ви проблеми, свързани с този проблем, са „вкарани” в балона, заемете се със следващия.


    Стъпка 4

    „Издухайте” подред всичките си тревоги в балоните, така ще разтоварите мислено съзнанието си от тях.


    Стъпка 5

    Представете си, че сте на открито, просторно място и държите балоните в ръка. Пуснете ги и вижте как се издигат високо и отлитат далеч от вас, а вие стоите долу спокойно, без никакви тревоги.


    2. Физическа техника „Продължително, бавно и дълбоко дишане”

    Време: 2 минути или повече по ваше желание
    Принадлежности: Не са необходими
    Техника: Това е най-евтиният, прост и бързо действащ метод за успокояване в стресова ситуация, който можете да прилагате по 24 часа в денонощието.


    Метод:
    Стъпка 1

    Поемете дълбоко въздух, така че да изпълни долната част на белите ви дробове и да усетите как коремът ви се издува. Задръжте за момент и след това издишайте шумно като при въздишка и изтласкайте въздуха от белите дробове.


    Стъпка 2

    Повторете отново първата стъпка.


    Стъпка 3

    Поемете бавно въздух, но този път издишайте нормално. Релаксацията ще се почувства веднага.


    Стъпка 4

    Продължете да изпълнявате дълбокото коремно дишане известно време и ще установите, че така стресът намалява, а способността ви за концентрация и работа се увеличава.


    Из книгата "101 техники за релаксация"

     
  • Защо децата са склонни да се вманиачават в телевизионните герои

     

    Някой беше нарекъл Телевизията „Безплатната бавачка на вашите деца”. И ако я разглеждаме като такава, тя може ли да ни е от полза или повече ни вреди? Ние, като родители, по-често сме апатични към нея и оставяме децата си с часове в нейните „обятия”. Толкова сме изтощени от дългия, тежък ден в службата ни, толкова сме изнервени от ежедневните  язвителни забележки на шефа ни, че ни е все едно къде са децата ни вечер, само искаме тишина наоколо. Но понякога се събуждаме от съня си, дочувайки картечници, взривове и крясъци от съседната стая. Стряскаме се и се озоваваме пред собствените си деца, втренчили запленени погледи в поредния детски филм, предлагащ им дневната доза насилие, екшън и адреналин...Дръпваме кабела и децата ни скачат като диви зверчета в защита на любимите си герои и филми. Виждаме погледите им и с ужас установяваме-те са празни! Това нашите деца ли са? Как се стигна дотук?
    Ако търсим мнението на психолозите, дори може малко да се успокоим, защото много от тях  защитават тезата, че телевизията може да бъде и полезна в определени „дози”, защото чрез представяното насилие, детето е способно да се освободи от собствените си агресивни импулси и също така, че за формиране на ценносттаната му система, то се влияе не толкова от образите на екрана, колкото от родителите и връстниците си.
    Проблемът идва от друго-от факта, че телевизията отклонява детето от по-съзидателни дейности и най-вече от така важния за него контакт с родителите и с други деца.


    А/ Детето като фактор


    Много деца, се „вманиачават” в някой от героите от екрана, като започват да ги имитират във всичко. Рядко дете се идентифицира с някой слаб и несправящ се. Повечето деца се чувстват слаби и уязвими и за да компенсират тези свои малоценностни изживявания, се възхищават от силните и справящите си, често пъти агресивни, понякога с магически способности, герои, които пред нищо не се спират, за да реализират мечтите си. Какво по-добро за едно дете-възхищавайки се на героя си, то се чувства по-силно, по-справящо се и с известен имунитет спрямо външния свят. Фантазира си, че ако бъде като Спайдърмен, никой няма да може да го нарани в света, който му изглежда самотно и враждебно място, пълно със сърдити възрастни.


    Б/ Връстниците/средата като фактор


    Едно дете, колкото по-самотно и неразбрано се чувства в семейството си, толкова повече е склонно да живее чрез героите от филмчетата. Други деца, го правят от подражание. Особено в училищна възраст, връстниците стават значими за тях. Любимите герои на съучениците, автоматично стават и любими и на детето, защото за децата в тази възраст няма по-голямо наказание от това, да са игнорирани от връстниците си.


    В/ Родителите/Възрастните като фактор


    Друга причина децата да се привързват така силно към героите от филмите, колкото и парадоксално да звучи, могат да бъдат и самите родители. Още в най-ранната възраст на своите деца, наричаме сладките си дъщерички „куклички”, обличаме ги в розови рокличики, правим им къдрички с косичките като на Барби, а на невръстните си момченца, още за втория им рожден ден, подаряваме костюм на Батман или маска на Спайдърмен, а татковците с гордост заявяват: „Ти си истински Супермен. Покажи на чичо ти Миро мускулите!”. Малките момченца и момиченца, още с осъзнаването си като самостоятелни индивиди, започват да се стремят да се харесат на възрастните, безкритично възприемайки ролите на малки феи или на кръвожадни пирати.


    -    Къде е границата на нормалното увличане по героите от филмите за деца и къде се прекрачва тя?
    Привързаността към филмовите герои е нормална дотогава, докато не започне да вреди на самото дете.Тоест, детето се е вманиачило тогава, когато не прави разлика между реално и фантазно и е изцяло обсебено от даден герой, реализира  се чрез неговите реплики, маниери и др.
    Смущаващо е 5-годишната ни дъщеря да иска да ходи на детска градина всеки ден с крилца на малка фея и да плаче, когато от нея се иска да извърши нещо ежедневно, което не е включено в репертоара на феите, или 6-годишният ни син да иска да лети като Батман от 9-тия етаж!!! Преди време имаше такъв случай в Америка.
    Нормата е дотам, докъдето няма вреда за детето. Няма дефиниция в този случай. Родителите сами преценяват границите, които да поставят на своите деца


    -    Как родителите да избегнат прекаленото увличане по даден герой?
    Децата са склонни да преекспонират/преувеличават мястото на любимите си герои в живота си, ако се чувстват игнорирани и самотни. Едно дете, обградено от много грижи и внимание от страна на възрастните, много повече ще предпочете живия живот, пред фантасмагоричния свят на детските филми. Родителите могат да подпомогнат детето си чрез:
    -    Внимание
    -    Общуване
    -    Обгрижване
    -     Ангажиране на вниманието на децата с дейности, които ги развиват –четене на книжки, спорт, игри, пъзели, конструктори и др.
    -     Насочване на енергията и фантазията им  към конструктивни сфери

    -    Кое е положителното в това да имаш герой от детски филм за фетиш?
    Често пъти, героите са изобретатели, мечтатели, с размах, без ограничения. Провокират децата да мечтаят и да творят. Когато се чувстват уязвими, децата компенсират като мечтаят да притежават силата на героя си. Живеят с мечтите на героя си. Кара ги да се чувстват по-малко самотни.  Децата вярват в магическото и знаят, че нещата винаги могат да се променят, а не са статични във времето. Тоест, дава им се усещане, че нещата са поправими и това може да намали постоянното чувство за вина, което е ежедневен „спътник” на почти всяко дете, в свят, в който доминиращото обръщение към него започва с „НЕ!”.

    -    Коя е отрицателната страна и какви са негативните последствия?
    -    Децата влизат в измислен свят, в който често пъти доминират насилието и агресията, губи  се връзката с реалността
    -    Идентифицират се с героя си, но само докато са пред телевизора или пред компютъра и като „излязат  навън” , се чувстват още по-слаби и по-несправящи се
    -    Има риск да се идентифицират в героя си до крайност и да реализират поведение, което е неприемливо за реалния живот.
    -    Има герои, любимци само на момчетата и само на момичетата, но има и общи любимци, които се харесват на всички деца.

    Попитахме  две братчета и тяхната браточедка, които все още не са „вманиачени” в героите от анимационните филми, кои са любимите им герои и какво харесват тях. Ето какво ни отговориха те:

    Лиа  10г.
    Общо: „Момичетата обичат красиви и забавни герои, а момчетата обичат да има бой.”
    Герои:
    -    Феите от „Уингс”-имат училище и се борят срещу лошите сили
    -    Хана Монтана-винаги си прави шеги и е известна, но никой от нейното обкръжение не го знае, защото тя го пази в тайна
    -    Чалдър-на нищо не прилича, но е забавен
    -    Сабрина-прави магии
    -    Том и Джери-много са забавни
    -    Спондж Боб-една много готина гъба, която се забавлява със своите приятели
    -    Шрек-смешен е и децата му са много сладки


    Филип 9г.
    Общо: „Момичетата обичат феи, а момчетата да има неща, които да ги забавляват, например Шрек си бърка в носа, яде гъсеници, да има интересни истории и приключения”.
    Герои:
    - Батман, Супермен, Спайдърмен- помагат на по-слабите
    - Флап Джак-малко дете, което има капитан на кораб за приятел и се забавляват заедно като участват в много приключения по море
    -    Чалдър-човече е, нещо като заек, не може да се обясни точно какво е, но прави някакви неща и се забавлява като готви
    -    Котаракът Гарфийлд-много обича лазаня, има много приятели и се забавлява с тях
    -    Спондж Боб-има много приятели
    -    Шрек-той е чудовище, което се включва в много интересни истории, има много приключения

    Стефан 5г.
    Общо: „Децата обичат Мики Маус, защото в това филмче има и място, където децата да отговарят на въпроси и да научат нови неща. И да има нещо, което се изобретява, защото аз много обичам да си изобретявам .
    Герои:
    -    Хълк-има много бой. Обичам такива филми.
    -    Батман, Супермен, Спайдърмен- много са силни и смели
    -    Героите от „Мечо Пух” са детективи, откриват различни неща и помагат на другите животни
    -    Чалдър-там има един готвач, който готви, аз обичам да правя разни неща и да правя курабийки”.
    -    Флап Джак-обичам приключенията
    -    Финиъс и Фър-хора, изобретатели на машини. Харесвам ги, защото и аз обичам да си изобретявам.
    -    Рибката Немо-мечтая си да съм риба, за да видя какво е в морето. Немо е щастлив и аз съм като него.


    Димитрина Проданова за списание "Кенгуру"

     
  • Когато започнах да обичам себе си

    Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

    Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

    Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

    Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

    Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

    Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

    Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

    Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

    Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

    Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

    Чарли Чаплин
    Реч на собствената му седемдесетгодишнина

     

Димитрина Проданова

Dimitrina Prodanova

Детски психолог

Тел: 0885 43 85 74

Онлайн Консултации- Вход

За многоженството в Индия

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Попитали един индиец, защо е прието в Индия, мъжът да има нормално по четири жени /е, било е някога, допреди Махатма Ганди да се пребори за независмостта на Индия и за свободите на жените!/.
Индиецът отговорил: „Защото, ако си вземеш една-тя ще се кара с тебе. Ако са две-ще се карат помежду си. Ако са три-ще се карат с любимата ти измежду тях. А ако са четири, вече стават едно малко общество. Те ще се занимават в него, а ти вече ще си един свободен мъж, който може да прави, каквото си иска...”.
Момчета, звучи ми логично.


rssfeed
Favoriten Twitter Facebook googleWebSzenario
^ Top